На 8 април 2026 година в група "Мечо Пух" се случи нещо истинско. Децата и техните родители седнаха рамо до рамо…И глината започна да оживява. Под пръстите им се раждаха кошнички, козуначета, поставки за яйца, чинийки, морковчета и още малки великденски чудеса. Имаше смях, имаше търпение , имаше и нацапани нослета… Защото когато едно дете твори с желание, чисто не остава нищо – нито ръце, нито престилки, нито сърце. Всяко изделие беше различно – със свой характер. Като децата. Беше толкова мило да ги наблюдавам как заедно създават –не просто изделия, а спомени, които ще останат. А накрая…всяко дете получи своята диплома –малък жест, но голямо признание за вложеното сърце.
Благодаря ви, родители!
Днес подарихте на децата си нещо, което няма цена –време заедно.
Светъл и благословен Великден!
